За мен

Казвам се Нели Радкова Янева и съм на 33г – алтруистична натура, обичаща Живота, вярваща в Бог, Доброто, Истината и Светлината, щастливо омъжена. Имам прекрасни синове – Любомир и Радослав – Любовта, Мира, Радостта и Славата на мама.

Семейството ми знае, че може да разчита на мен, а преди това на Божията воля. Те са моят стълб, пристан, фундамент.

Професията ми е това, което най-много обичам, а това наистина е щастие. Намери си работа, която ти харесва и никога няма да ти се налага да работиш – Конфуций – Преди само употребявах тази мисъл, а сега знам, че с пълна сила важи за мен, а удовлетворението в работата ми ме прави пълноценна и завършена, любовта на хората ме зарежда.

От единадесет години работя в сферата на здравеопазването, но несбъднатата ми от детството мечта да стана лекар ме е водила към все нови и нови хоризонти. Карала ме е да намирам други алтернативни начини да помагам на хората и да развивам себе си!

Не отричам традиционната медицина, напоследък не съм ползвала лекарства. Прекланям се пред всеотдайните лекари, които спазват Хипократовата клетва. Уважавам много всички видове алтернативно лечение, провеждано с чисто сърце, хомеопатията и билколечението. Обръщам все по-голямо внимание на храната, която консумираме, на водата, която пием, на въздуха, който дишаме.

Най-големите виновници за това да не спирам да уча са родителите ми, семейството ми и по-точно децата. И аз научих много от тях – направиха ме по-търпелива, научиха ме да се радвам и на най-малките неща, да не се отказвам лесно, да преследвам целите си, както те правят в игрите си, да се смея от сърце, да бъда по-добра и никога да не губя детското в мен.

Когато станах майка започнах все по-често да отварям тефтерите с бабини рецепти и народни лекове. Ровех се из форумите, четях, открих хомеопатията. Бях чувала за нея през студентските си години, но не ѝ обърнах особено внимание.

Незнанието поражда страх и недоверие. И за огромно мое съжаление когато големият ми син от алергии, хреми и чести бронхити стигна до астма и конвенционалното лечение не вървеше... започнахме с класическата хомеопатия.

С втория нещата вече бяха проверени и засега се лекуваме успешно само с нея.

Когато веднъж тръгнеш по дадена пътека ти продължаваш да се озърташ и за още нещо, което можеш да научиш. Така се случи и с мен самата. В момента уча класическа хомеопатия, работя успешно с Цветотерапията – една нежна терапия, хармонизираща човешката душа, увличам се по рейки. Има още много неща, в които искам да надникна, но когато им дойде времето.

Най-много разчитам и се надявам да не правя грешки в живота си, да действам справедливо!

Стига толкова за мен... пак се увлякох, а мислех, че ще е кратко. Изпращам ви много любов!

Радвайте се на живота и следвайте мечтите си!